|
ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ
"Чудните мостове"
са уникален
природен феномен, чието име идва от формата им, наподобяваща
мост простиращ се над малка рекичка. Феноменът е образуван
при разрушаване на стара пещера от земетресение. В близост се
намират "Ледената пещера" и "Голямата пещера", в които са
намерени археологически находки от 5 - 6 в.пр.н.е.

БАЧКОВСКИ МАНАСТИР
Пътувайки от Пловдив към Смолян, ще минете покрай Бачковския
манастир - втория по големина в България, основан 1083 г. Според
легендата, Патриарх Евтимий изпратен от турските нашественици в
изгнание в Родопите, е погребан в манастира през 14 век. Тук се
намира и прочутата чудотворна икона на Света Богородица,
датираща от 1310 год. Музеят на манастира съхранява и много
ценни реликви - икони, книги и др.

Благодарение на своите
многобройни трасета и съоръжения
Пампорово
е един от привлекателните
високопланински курорти. Редица природни условия го правят
идеалното място за летен и зимен отдих.
Повече
информация за курорта "Пампорово"
тук..

Национална Астрономическа
Обсерватория
е четвърта по мощност
в Европа, най-голяма на Балканския полуостров. Има четири кули,
от които най-високата е 38 метра. Телескопът е предназначен за
снимки, а не за наблюдения, като диаметърът на лупата е два
метра.

Местността „Хайдушки
поляни” се намира
на 1700 м. надморска височина, отдалечена на 18 км от
туристическия комплекс Пампорово и на 92 км от Пловдив.
„Хайдушки поляни” е курортна местност намираща се в Централни
Родопи, която е невероятно живописна. Това невероятно и дивно
място ,в сърцето на Родопа планина, има внушителна и съхранена
,от разрушителната човешка дейност, природа. Изключително
чистият въздух ,с много слънчеви дни през годината,
растителността състояща се предимно от бял бор, смърч,
високопланинска трева (картол), прекрасните и нежни цветове на
кокичето, минзухара и глухарчето правят това място земно
красиво, спокойно и необикновено, подходящо за туризъм и
почивка.

В местността
„Хайдушки поляни”
има изграден язовир „Картола”,
който допълнително допринася за колорита на това място. Той е
построен с помощта на АПК „ Славейно” преди повече от 30 години.
Язовирът е едно удобно място за спортен риболов на шаран,
пъстърва, каракуда.
„Хайдушки поляни” е едно от
средищата на боевете за освобождението на България. Тук е
изграден монумент на памет хората участвали в Илинденско-преображенското
въстание през 1903 год.
Построен е и поддържан
параклис „Света Богородица” ,изграден с дарения на жителите в
околността.


Кормисош
е най-необикновеното място в Родопа планина. От къде да
започнем, дали от изключителната фауна на Кормисош, дивите гори
и непрестъпни дерета, изоставените селца накацали по скалите,
или от многобройните върхове, предлагащи незабравими изгледи. В
Кормисош се намират най-големите популации на кафява мечка, вълк
и благороден елен в българските планини. Често срещани са дивата
коза, муфлона, дивата свиня, сърната, а по-рядко - елена
лопатар. Особено жизнена е популацията на кафявата мечка. Тя
може да бъде видяна навсякъде из Кормисош, а най-често през
есента в местността Бъчвата, където горите са дъбови, а жълъдите
им са основна храна преди зимен сън.

От края на август до
началото на октомври в Кормисош протича размножителния период на
благородния елен, когато в местността Гарван дол се събират над
40 мъжкара и няколко пъти повече кошути. Страховитият рев на
разгонените елени се чува дори и през деня. В Кормисош се
намират още няколко по-малки сборища с по 5-10 самци.
Около връх Аква живеят над 100 диви кози, които лесно могат да
се наблюдават, защото склоновете са скалисти и голи. Любимото им
място са непрестъпните зъбери на Червения камък и Дюренците.
През последните години в Кормисош рязко се увеличи броя на
вълците. За присъствието им можем да съдим по техните
изпражнения, оставени по пътеките на билата. Вълците нанасят
големи поражения на дивеча и това личи по костите на изядените
животни, осеяли някои местности, като бойно поле.
В района на Кормисош има развъдник за мечки, в който живеят
около 15 животни. Те са в оградени волиери и могат да се видят
по всяко време.
|